Бахамските острови са открити от европейците през 1492 г., когато Колумб извършва първото си кацане в Западна Индия на остров Сан Салвадор или Уотлингс. Испанците транспортират коренното население от индианци от племето лукаи до Испаньола и Куба, за да работят в мините, и в рамките на двадесет и пет години след пристигането на Колумб островите са обезлюдени. През втората половина на XVII в. островитеКъм 1773 г. населението, което наброява около 4000 души, е с равен брой европейци и хора от африкански произход. Между 1783 и 1785 г. много лоялисти, които са били изгонени от американските колонии, имигрират на островите със своите роби.Този приток на хора на Бахамските острови увеличава броя на белите до около 3000 души, а на робите от африкански произход - до около 6000 души. Повечето от робските плантации, създадени от лоялистите на Бахамските острови, са на "памуковите острови" - Котешкия остров, Ексума, Лонг Айлънд, Кривия остров, СанПървоначално те са били успешни икономически предприятия; след 1800 г. обаче производството на памук намалява, тъй като техниката на подкосяване и изгаряне, използвана за подготовка на полетата за засаждане, изтощава почвата. След освобождаването на робите в Британската империя през 1838 г. някои напускащи собственици на плантации дават земята си на бившите си роби и много от тези освободени робиПо време на Освобождението англичаните заловили няколко испански кораба, превозващи роби, взети от Конго, основното място на робската търговия след 1800 г., и докарали човешкия товар в специални селища на Ню Провидънс и някои от другите острови, включително Лонг Айлънд. Новоосвободените роби от Конго, които отишли наЕксума и Лонг Айлънд се смесват с бивши роби, които обработват почвата на изоставените плантации. С увеличаването на броя на обитателите на вече изтощената земя много от тях са принудени да мигрират и Лонг Айлънд и Ексума преживяват спад в населението след 1861 г. От средата на XIX в. нататък бахамците търсят начини да донесат просперитет на островите.По-късно опитите за широкомащабен износ на земеделски продукти, като ананас и сизал, се провалят, тъй като на други места се появяват по-успешни производители. В началото на ХХ век събирането на гъби процъфтява, но претърпява сериозен спад с появата на широко разпространена болест по гъбите в30-те години на ХХ в. Пренасянето на ром в САЩ, доходоносно начинание, приключва с отмяната на забраната. Втората световна война създава търсене на селскостопански работници-мигранти, които да заемат работните места, изоставени от американците, новопривлечени в промишлеността и армията, и бахамците се възползват от възможността да "сключат договор" на континенталната част на САЩ. Най-трайният просперитет на Бахамите идва оттуризъм; Ню Провидънс се е превърнал от място за зимуване на най-богатите, каквото е бил през XIX век, в център на огромна туристическа индустрия, какъвто е днес.