Огузките тюркски предци на туркмените се появяват за първи път в района на Туркменистан през VIII-X в. от н.е. Името "туркмен" се появява за първи път в източници от XI в. Първоначално то изглежда се е отнасяло за определени групи от средите на огузите, които са приели исляма. По време на монголското нашествие през XIII в. в сърцето на Централна Азия туркмените бягат в повечеТака, за разлика от много други народи в Централна Азия, те са слабо повлияни от монголското управление и следователно от монголската политическа традиция. През XVI в. туркмените отново започват да мигрират в целия регион на днешен Туркменистан, като постепенно заемат земеделските оазиси. Към средата на XIX в. по-голямата част от туркменитеса се превърнали в уседнали или полуномадски земеделци, въпреки че значителна част от тях са останали изключително номадски животновъди.

От XVI до XIX в. туркмените многократно влизат в конфликт със съседните уседнали държави, особено с владетелите на Иран и Хивинското ханство. Разделени на повече от двадесет племена и лишени от всякакво подобие на политическо единство, туркмените успяват да запазят относителна независимост през този период. В началото на XIX в. доминиращите племена саТеке на юг, йомутите на югозапад и на север около Хорезъм и ерсарите на изток, близо до Амударя. Тези три племена съставляват над половината от цялото туркменско население по това време.

В началото на 80-те години на XIX в. Руската империя успява да подчини туркмените, но едва след като преодолява по-ожесточена съпротива от страна на повечето туркмени, отколкото от страна на други завладени групи в Централна Азия. Първоначално традиционното общество на туркмените е сравнително незасегнато от царското управление, но изграждането на Транскаспийската железница и разширяването на добива на нефт на каспийския бряг водят доЦарските администратори насърчават отглеждането на памук като парична култура в големи мащаби.

Болшевишката революция в Русия е съпроводена от период на въстание в Централна Азия, известен като Басмашкото въстание. Много туркмени участват в това въстание, а след победата на Съветския съюз много от тях бягат в Иран и Афганистан. През 1924 г. съветското правителство създава съвременен Туркменистан. В първите години на съветското управление правителството се опитва да пречупи власттана племената чрез конфискуване на племенните земи през 20-те години на ХХ в. и въвеждане на насилствена колективизация през 30-те години на ХХ в. Въпреки че пантюркистката идентичност със сигурност е укрепнала по време на съветското управление, туркмените от бившия Съветски съюз запазват до голяма степен чувството си за племенно самосъзнание. 70-те години съветско управление са свидетели на премахването на номадството като начин на живот и наПрез този период се установява и твърдото господство на комунистическата партия. Всъщност, докато реформистките и националистическите движения обхващат Съветския съюз през последните години, Туркменистан остава бастион на консерватизма, показвайки много малко признаци на присъединяване към процеса на перестройка .